Решение № 25 от 05.07.2022 г. по АНД № 32/2022 г.

Съдия-докладчик : Сона Гарабедян

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. К. У., гражданин на ….., с адрес: гр. С., ж.к. „……”, бл. …, вх. …., ет. …, ап….. против наказателно постановление № 22-0373-000050/25.02.2022 г., издадено от началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, в частта с която за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В депозираната жалба се изразява становище, че констатираното нарушение не е съставомерно, поради което издаденото НП е незаконосъобразно. Навежда се, че предвид описанието на изпълнителенто деяние в НП, същото не може да се квалифицира като отказ по смисъла на санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като водачът е дал проба, но същата не е отчетена правилно от техническото средство. Друг аргумент, наведен от жалбоподателя е този, че по време на проверката не е осигурен преводач, който ясно и недвусмислено да обясни на водача, гражданин на ….., за начина на даване на проба на алкохол с техническо средство. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради неговата материална незаконосъобразност и наличието на съществено нарушение на чл. 57, т. 5 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Допълнително излага, че във фактическата обстановка, описана в акта и наказателното постановление, не е упоменато обстоятелството, че на жалбоподателя е издаден талон за медицинска проба и в указания час той не е посетил медицинското заведение, което е въведено като изпълнително деяние в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а описаното изпълнително деяние – неизпълнение на указанията на контролен орган да вдуха въздух, не кореспондира с въведената санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, което е въведено като извършено нарушение. Отделно от горното, навежда, че жалбоподателят не е бил абсолютно наясно с процедурата по взимане на проба и процедурата по взимане на т. нар. кръвна проба. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от редовно упълномощения юрисконсулт Ш., който оспорва жалбата. Изразява становище, че за да е нарушена правната норма, по която е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е необходимо да бъде изпълнена дори само една от хипотезите, предвидения в нея. Счита, че действията на жалбоподателя са извършени по начин, който прави невъзможно извършването на качествена проба, каквато на практика е отказал да даде, тъй като не е вдухал необходимото количество въздух през мущука на уреда за необходимата продължителност от време. Именно тези обстоятелства са описани коректно и изчерпателно в процесното НП. Относно изписаното от жалбоподателя в акта и наказателното постановление „not correct” счита, че щом той може да оцени ситуацията като некоректна, това би следвало да означава, че много добре е разбирал обстоятелствата, всички събития и явления, които обуславят извършваната проверка. Алтернативно се позовава на нормите на ЗАНН, които не предвиждат задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението, като по тези въпроси не може да намери субсидиарно приложение НПК, тъй като съгласно чл. 84 от ЗАНН, неговите разпоредби са приложими само за изчерпателно изброени хипотези, сред които не фигурира въпросът, свързан с назначаването на преводач. Излага също, че жалбоподателят е гражданин на ….., но със статут на постоянно пребиваващ в Република България. Същият е регистриран като водач в СДВР – Столична дирекция на вътрешните работи, и е собственик на автомобил с българска регистрация. От всичко това процесуалният представител прави извод, че жалбоподателят владее български език, необходим при изготвянето на различни документи както за получаване на статут на постоянно пребиваващ, така и за регистрацията на собствения му автомобил, а също за дейността му по менажиране на стаи, свързана с реализирането на някакъв вид туризъм на българска територия. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на 04.03.2022 г. Жалбата е подадена чрез АНО на 17.03.2022 г. Ето защо, като констатира изпълнение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав приема, че срокът за обжалване на НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 12.02.2022 г. около 01:15 часа в к.к. П. на КПП посока към изхода на комплекса жалбоподателят С. К. У. е управлявал личния си лек автомобил „……” с рег. № …... Същият е спрян за проверка от полицейските служители, които са били в наряд - свидетелите Н. Р. Р. и Б. Р. А., тъй като им направило впечатление, че автомобилът се движел много бавно, а пътят бил изчистен и атмосферните условия - добри. Свидетелите Р. и А. се представили и поискали документите на жалбоподателя на български език. Той им дал документите. Освен жалбоподателя, в колата пътували още трима мъже от В.. От колата лъхало на алкохол, поради което свидетелите решили да извикат дежурния по КАТ свидетеля Р.С. – младши автоконтрольор при РУ Чепеларе, който да извърши проба за алкохол на водача У.. В началото, когато бил спрян за проверка жалбоподателят разговарял с полицейските служители на български език, но след идването на свидетеля С. и предприемането на действия по даване на проба за алкохол, У. престанал да говори на български, започнал да говори само на английски език и казал, че не разбира. Свидетелите Р. и А. обяснили на пътниците, че трябва да изчакат в колата пристигането на свидетеля С., а след това свидетелят А., който имал ниско ниво на владеене на английски език, разговарял с пътниците, които му обяснили, че са били в бар „Белият елен” в к.к. П., откъдето У. ги е взел, тъй като са отседнали в хотела, който той обитава и в който менажира /отдава под наем/ някои от стаите. Пътниците разговаряли само на английски, включително и с жалбоподателя. Отивайки на място свидетелят С. предприел действия по извършване на проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510 с фабричен № ARDN-0081. Жалбоподателят твърдял, че не разбира български език и свидетелят А. му обяснил на английски език как трябва да бъде издухан въздуха и с каква продължителност, за да бъде извършена качествена проверка, като включително му показал с техническото средство как трябва да направи това. След всяко обяснение водачът отговарял, че разбира, но само краткотрайно издухвал въздух в мущука. Това се повторило многократно – около 10 пъти. След като свидетелите – полицейски служители, се уверили, че У. не желае да извърши проба за алкохол, свидетелят С. съставил на жалбоподателя АУАН на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Когато служителите казали на У., че ще му бъде съставен акт, той казал, че уредът е повреден, което било единственото му възражение. Свидетелят С. издал на жалбоподателя талон със стикери за медицинско изследване при желание от негова страна да се яви в медицинско лечебно заведение, за да даде кръвна проба. Свидетелят А. му превел и обяснил на английски език, че трябва да направи медицинско изследване в гр. Чепеларе до 45 мин,  а водачът казал: „ок”, положил подпис в талона, като под подписа написал две думи на английски език. При пристигането на свидетеля С. и започването на проверката лицата, пътуващи с У., били там, но казали, че им се спи и искали да си отиват. Служителите спрели такси, те се качили и останал само водачът. След съставянето на акта и издаването на талона водачът бил освободен и си тръгнал с такси.

В съставения от свидетеля С. АУАН серия GA № 415296 от 12.02.2022 г. в присъствието на нарушителя и свидетелите – очевидци полицейските служители Н.Р. и Б.А. против С.К. У. – водач на лек автомобил „……” с рег. № ……, в който са описани следните обстоятелства: На 12.02.2022 г., около 01:15 часа в к.к. П. на КПП посока към изхода на комплекса водачът У. управлява личния си лек автомобил „……” с рег. № ……. и допуска следните нарушения: 1. Водачът отказва да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол по надлежния ред с предоставено му техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510 с фабричен № ARDN-0081 и стикер за валидност № 02703, валиден до 05.2022 г., изразяващо се в неизпълнение указанията на контролния орган да вдуха въздух през мущука на уреда непрекъснато в продължение на необходимото време за извършване на качествена проба; 2. Водачът при проверката не представя своя контролен талон, прилежащ към СУМПС, потвърждаващ неговата валидност, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му; 2. чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не носи контролния талон от свидетелството за управление. АУАН е подписан от актосъставителя и свидетелите, но не е подписан от нарушителя. В АУАН над мястото за подпис на нарушителя са изписани на английски език думите: „not correct”.

В издадения от свидетеля С. талон за изследване № 076361 от 12.02.2022 г. са отбелязани номерата на връчените стикери, мястото, в което лицето следва да се яви за медицинско и химическо изследване, както и времето, в рамките на което следва да се яви. Отразено е, че лицето отказва, както и че талонът му е връчен в 01:40 часа. Талонът е подписан от провереното лице, като под подписа са изписани на английски език думите: „not correct”.

На 25.02.2022 г. въз основа на съставения АУАН, началникът на РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян е издал процесното наказателно постановление № 22-0373-000050, като е приел, че водачът С.У. виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложил следните административни наказания: 1. чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; 2. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.

Със своя заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностните лица от МВР, които да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. С цитираната заповед полицейски инспектор VI – IV степен в териториално звено на ОДМВР е определен в т. 2.1 да съставя АУАН, а началникът на РУ при ОДМВР е определен да издава НП в т. 3.8 от същата заповед.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Р.С., Н.Р. и Б.А. и частично от показанията на свидетеля А. М. Г.; АУАН серия GA № 415296 от 12.02.2022 г.; талон за изследване № 076361 от 12.02.2022 г.; НП № 22-0373-000050/25.02.2022 г., издадено от началника на РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян; заповеди за ПАМ; справка за нарушител/водач на С.У., справки за регистрация на МПС, за собственици на МПС; заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г.

От правна страна:

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на посочената в акта и НП дата и час жалбодателят е управлявал лек автомобил „……” с рег. № …… в к.к. П. на КПП посока към изхода на комплекса. Безспорно се установи, че същият е спрян за проверка от контролните органи и е бил изпробван за алкохол с техническо средство, като са му извършени около 10 проби и всички те били некачествени, поради обстоятелството, че не е вдухвал минимално необходимото количество въздух непрекъснато в продължение на необходимото време, за извършване на качествена проба.

Анализът на показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейски служители, извършили и присъствали на проверката, налага като единствено възможен извода, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, макар формално да не е заявил, че отказва извършването на проверка с техническо средство. Безспорно отказът на жалбоподателя се изразява в бездействие, а именно при всичките си опити не е вкарвал необходимото количество въздух в продължение на необходимото време в техническото средство, за да може да бъде дадена качествена проба.

Свидетелите С., Р. и А. са категорични, че на водача е обяснен начина, по който трябва да направи пробата. Нещо повече, свидетелят А. лично е извършил и демонстрация пред жалбоподателя, за да му покаже нагледно как трябва да се направи пробата. По време на пробите жалбодателят явно не е вдухвал достатъчно като количество и времетраене въздух и като краен резултат е давал некачествена проба. В показанията си свидетелите Р. и А. твърдят в съдебно заседание, че водачът и в автомобила миришели на алкохол. Според горепосочените свидетели некачествените проби на жалбоподателя са резултат от неговото поведение и явно нежелание да бъде изпробван, тъй като твърдят, че свидетелят А. е показал на жалбоподателя как се извършва проба, като тествал себе си, като пробата на свидетеля била записана в дневника.

Съдът подложи на внимателен анализ показанията на свидетелите С., Р. и А., предвид служебното им качество и намери, че са непротиворечиви, логични и се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото – показанията на свидетеля А. М.. В своите показания последният твърди, че вечерта жалбоподателят е употребил алкохол, като от същите става ясно, че при проверката контролните органи са разговаряли с У. на български и английски език, служили са си и с жестове, както и че жалбоподателят казал на свидетеля, че е направил две неуспешни проби. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта, в която твърди, че жалбоподателят не е разбрал, че трябва да даде кръвна проба и че не знаел какво трябва да направи, но че е искал да направи кръвен тест. Тези твърдения са в противоречие както с показанията на свидетелите – полицейски служители, така и с обстоятелството, че талонът за изследване е връчен срещу подпис на жалбоподателя на 12.02.2022 г. в 01:40 часа, който е изписал в него под подписа си думите: „not correct”.

Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят съзнателно не е дал качествена проба при изпробването му неколкократно с техническо средство за установяване на това, дали управлява автомобила след употреба на алкохол. Няма друга причина, която обективно да възпрепятства жалбоподателя да даде качествена проба при проверката му с техническо средство, освен неговото съзнателно поведение, изразяващо се в неподаването на устройството за изследване на минимално необходимия обем от въздух през необходимата продължителност от време, за да бъде качествена пробата. За такава съдът не приема наведената от жалбоподателя липса на осигурен преводач по време на проверката, който ясно и недвусмислено да му обясни начина за даване на проба за алкохол с техническо средство. Безспорно е, че нарушителят е гражданин на …... Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство на национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 НПК чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление. В Закона за административните нарушения и наказания, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното санкционирано с оспореното пред РС - Чепеларе НП, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, с която в българското законодателство е транспонирана директкива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Изхождайки от конкретиката на визираните в наказателното постановление нарушения, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства, може да се направи извод, че жалбоподателят, макар и гражданин на …., е разбрал какъв е начина за даване на проба за алкохол с техническо средство. Дори да се приеме, че свидетелят А., който по думите му владее на ниско ниво английски език, не е успял да обясни разбираемо на водача как да даде пробата, то същият е извършил лично демонстрация пред жалбоподателя на начина, по който последният следва да стори това. При това положение въпросът за наличието на езикова бариера не стои, а да се твърди, че и при този начин за онагледяване У. не е разбрал по какъв начин следва да даде проба, за да бъде тя качествена, е несъстоятелно. Същевременно жалбоподателят е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Основание за този извод дава обстоятелството, че нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Следователно, дори да се приеме липса на надлежен превод на двата санкционни акта, това не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗАНН , вр. с чл. 314, ал. 1 от НПК, в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното производство наказаното лице има възможност да представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права. Освен това, настоящото производство не представлява същинско наказателно производство. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка поиска назначаване на преводач, който да извърши превод на НП, каквото искане не беше направено, но въпреки това съдът му назначи такъв, респективно - да упълномощи адвокат, който надлежно да защитава интересите му, което същият е сторил.

Съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган. Лицата, които могат да издават наказателни постановления по ЗДвП са посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи може лично да издава НП или да определи за това длъжностни лица от МВР, съгласно тяхната компетентност. С цитираната по - горе заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностни лица, които да съставят АУАН, издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

За да е налице състав на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗдвП, е необходимо субектът на нарушението да притежава качеството водач на МПС, трамвай или самоходна машина и същият да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В разглеждания случай, с оглед събраните доказателства и липсата на оспорване от страна на жалбоподателя, съдът намира, че може да се приеме категорично, че същият е управлявал автомобила и следователно, е следвало да изпълни задължението си да бъде изпробван с техническо средство, респективно да даде кръвна проба за установяване употребата на алкохол. У. е отказал да бъде тестван с техническо средство, както и видно от приложения по делото талон за изследване не се е явил за даване на кръвна проба на 12.02.2022 г. Изложените възражения от страна на жалбоподателя и неговия защитник, че описанието на изпълнителното деяние в АУАН и НП не може да се квалифицира като отказ, са неоснователни.

По отношение на доводите на защитата за наличието на процесуално нарушение, изразяващо са в неточно и неправилно описание на извършеното нарушение и неговата квалификация, с оглед описаните от АНО две изпълнителни деяния – отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство или вземане на кръвна проба, съдът намира следното:

Законодателят е предвидил алтернативни способи за установяване на употребата на алкохол у водачите на МПС, чрез техническо средство или вземане на кръвна проба. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че законът въвежда като нарушение отказът на водача да бъде тестван с техническо средство за наличие на употреба на алкохол или неизпълнението на предписанието за изследване на наличието на алкохол в кръвта му. В настоящия случай безспорно и несъмнено се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство и с тези си действия е осъществил формата на изпълнителното деяние на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Ирелевантно в случая се явява обстоятелството, че последният не е дал кръвна проба. Нещо повече, жалбоподателят е правоспособен водач, притежава български личен документ – СУМПС № 284864866, издадено от СДВР, респективно същият е преминал през задължително обучение и изпит за такъв, което индицира задължението му да е запознат със ЗДвП и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, съответно задълженията и правата, които има като водач и санкцията, която носи при неизпълнението им.

Водачите са длъжни да се подложат на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, а неизпълнението на указанията на  контролните органи се приема за отказ да следват установения ред на държавно управление, който се наказва по административен ред с административно наказание. В разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/ е предвидено следното: При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. Законодателят борави с термина „задължение“ да бъде проверен, като начинът се избира от контролните органи, според състоянието на водача и техническите възможности, а не от него самия. Освен това всяко поведение, което препятства проверка се приема за отказ, тоест квалифицира се правно като деяние по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. Предвид различните начини за проверка на място – с техническо средство за алкохол, съответно с тест за наркотичните вещества, а когато не е възможно - с други средства, законодателят е предвидил две различни форми на изпълнителното деяние в разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, при осъществяване на която и да е от тях, водачът извършва административно нарушение и подлежи на административно наказание. По силата на чл. 3 от Наредбата при извършване на проверка на място концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В тази хипотеза и органите нямат право на избор, още по-малко такъв е предоставен на физическото лице – водач.

В случая в НП е цитирана и възпроизведена санкционната част на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на предписанието за извършване на медицинско изследване концентрацията на алкохол в кръвта, но това не води до неяснота в какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно отказ да бъде тестван водачът на МПС с техническо средство за установяване на употребата на алкохол.

Двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст.

В случая административнонаказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и това деяние правилно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като при това в НП освен словесното описание на извършеното нарушение, недвусмислено е посочено, че административното наказание се налага на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

На лицето е бил издаден и талон за медицинско изследване на съдържанието на алкохол в кръвта, който му е връчен.

Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него атакувано НП. И двата акта съдържат всички законоустановени реквизити съобразно разпоредбите на ЗАНН - индивидуализиран е нарушителя, посочени са дата, час и място на извършване, както и всички фактически обстоятелства, субсимиращи състава на извършеното административно нарушение, правилно са определени и санкциите. Ето защо не е нарушено правото на защита на лицето и същото е разбрало какво е вмененото му нарушение, което обстоятелство се установява от доводите и възраженията направени в жалбата пред настоящата инстанция.

Предвид конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажните случаи по чл. 28 ЗАНН се преценяват на плоскостта на същата разпоредба на чл. 9, ал. 2 НК по силата на чл. 11 ЗАНН, но за приложение на този състав на освобождаване от отговорност е необходимо административното деяние да разкрива по-ниска степен на засягане на охранените обществени отношения в сравнение с другите случаи на същото по вид нарушение, какъвто настоящото не е.

Предвид изложеното, наказателното постановление в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0373-000050 от 25.02.2022, издадено от началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, в частта с която за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на С. К. У., гражданин на ….., роден на …… г., ЛНЧ **********, притежаващ разрешение за постоянно пребиваване в Република България, издадено на 26.05.2020 г. и валидно до 26.05.2025 г., с адрес: гр. С., ж.к. „……”, бл. ….., вх. …., ет…., ап. …. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като законосъобразно.

ОСЪЖДА С. К. У., гражданин на……, роден на …….., ЛНЧ **********, притежаващ разрешение за постоянно пребиваване в Република България, издадено на 26.05.2020 г. и валидно до 26.05.2025 г., с адрес: гр. С., ж.к. „……”, бл. …., вх. …., ет. …, ап. …..да заплати на ОД на МВР Смолян сумата 80 лева /осемдесет лева/ разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.